Стоян Недев – зограф, иконограф и реставратор в ателието му има лечебeн извор на Св.ВМЧК Георги Победоносец. Изработва икони и други по поръчка.

Извор на Св. Георги

В деня на бликване на извора се явяват три гълъба, които очертават кръст като предзнаменование за чудото. През годините много хора са идвали да си наливат вода от лечебният извор и много от тях се излекуват.

Лечебен извор на Св.ВМЧК Георги Победоносец

Сввмчк. Георгие Победоносче
моли Христа Бога да спаси
благочестивия български народ
и дарува нам здраве мир и
благоденствие.
*АМИНЬ*

apub01

izvor_sv_georgi izvor_sv_georgii

apub04apub05apub06apub03

apub02

Държава: България
Регион: Северен централен
Област: Велико Търново
Община: Велико Търново
Селище: гр. Велико Търново
GPS: N 43.081615 E 25.643709

Година на създаване/откриване на обекта: 1990г
Ориентировачна надморска височина: 200 м.
Вид достъп: Автомобилен, асфалт. Най-добре пеша
Паркинг: В околните улици. Платена зона

Зографското ателие на иконописеца Стоян Недев се намира от северна страна в подножието на Катедрален храм „Рождество Пресветая богородица” в град Велико Търново, на 20м над входа към музей на скулптурните фигури „Царевград Търнов” и само на стотина метра от площада пред крепостта Царевец. Входът е откъм улица „Никола Пиколо” до саморасло дърво, а на вратата има надпис „Водата е безплатна”. Често пред зографницата има много гълъби. Вътре е приятно тихо (или с тихи църковни песнопения) и прохладно, помещението е е отрупано с икони, кръстове и снимки. Сред тях, сякаш на непривично място, странника забелязва мраморна чешма с корито под икона на „Св. Георги Победоносец”.

В тази омиротворена обстанова създава своите икони зографът Стоян Недев, често в компанията на своята дъщеря.
Завършил е факултета по изобразителни изкуства във Великотърновския университет „Св. Кирил и Методий“. В своята практика Стоян Недев има 5 самостоятелни изложби в чужбина, печелил е златен медал от V-ти международен салон „East-West Eurointelekt” .
Специализира в Светия Синод за зографисване на храмове и икони. В периода 1985-1990г. работи като художник-реставратор и зограф към Национален институт за паметници на културата и на щат във Великотърновската митрополия. По това време възстановява образите на много светци в храмовете и манастирите на епархията.
С голяма отговорност реставрира и 170 от 230-те икони, които са на постоянна експозиция в Музей „Възраждане и Учредително събрание”, филиал на Регионален исторически музей.
След 1990г. Стоян Недев работи на самостоятелна практика. Много негови икони са в частни колекции във Франция, Германия, Испания, Италия, Норвегия, Швеция и други държави.
Според възгледите на иконописеца, „ …за да зографисва икони, човек трябва да е духовно чист, да има въздържание и в храна, и в лоши думи. Макар че не е важно какво ще влезе в устата на човека, а какво ще излезе. Затова най-важното е любовта. За да рисуваш една икона и тя да излъчва умиление, трябва да има и вяра. Само тогава се получава одухотворен образ и като погледнеш тази икона, тя те грабва. Това се изобразява с погледа в очите.”

Важно събитие се случва в зографницата по време на Великденските пости през 1996 година:
Стоян Недев тъкмо довършвал икона на Свети великомъченик Георги Победоносец. В ателието била и дъщеря му. Изведнъж двамата чули ужасен гръм, сградата се разтърсила, а бетонната плоча под бюрото му се напукала. Уплашени, че има земетресение, те хукнали навън. От силния трус паднал куполния кръст на Катедралния храм, който е над зографницата. А там, където се пропукала плочата, бликнала вода.

„Първата ми мисъл беше, че се е спукала някаква тръба и извиках специалисти от ВиК да отстранят аварията. Няколко пъти спираха централно водата, за да установят откъде идва течът, но не успяха да намерят нищо. А водата бликаше все по-силно“, спомня си Недев. След 3 метра копане в дълбочина стигнали до твърда скала, а водата продължавала да си извира. Заради влагата, накрая той решил да се изнесе от ателието.

И точно тогава се случило ново чудо. На връх Великден, по обяд, пред вратата кацнал гълъб с червена човка и бял триъгълник на врата – така е изобразен и ореолът на Бог Отец. По-късно Стоян разбрал, че гълъбът е различен от градските си побратими, които са постоянно пред зографницата, защото е скален, порода гривяк.
Свещеник му обяснил, че това е поличба, знак Божи, че гълъбът му бил пратен от Свети Георги и вместо да бяга, Стоян трябвало да направи чешма. Странният гълъб останал край ателието точно две седмици, докато зографът градил мраморната чешма и го хранил. Отлетял, когато работата по нея приключила.
Върху мраморната чешма е изобразен Св. Георги как убива ламята, иконата трябвало да бъде ориентирана на изток. Докато с водопроводчика се чудели точно как да отведат водата, за да не разбиват целия под се случила поредната поличба – пред слисания поглед на работника плочките с пукот се надигнали, показали откъде трябва да минат тръбите от аязмото до чешмата. Надписът на чешмата гласи: „Свети Георги Победоносниче, моли Христа, Бог да спаси благочестивия български народ и да ни дари здраве, мир и благоденствие! АМИН!”

Стоян Недев разбрал, че водата е лековита, когато момиче от Полски Тръмбеш дошло да налее за майка си. Тя имала перде на очите. Пратила я ясновидка. Тогава станало и първото чудо – пердето на жената изчезнало.

Озадаченият иконописец занесъл проби в ХЕИ. Сертификатът, който в момента виси в рамка на стената удостоверява, че водата е лековита и няма нищо общо с градските ВиК мрежи.

Когато освещавали чешмата на Гергьовден (и зографът е роден на Гергьовден), гълъбът с червената човка се върнал, водил със себе си още два… Птиците кацнали пред вратата така, че очертали православен кръст. Няколко приятели на художника снимали невероятното явление. Чак когато промили снимките и ги увеличили, на фотосите се откроили и други, още по-странни неща. На един от кадрите се виждат силуетите на Свети Георги, конят му и ламята. Но най-забележителната част от скритите знаци по снимката е Убрусът- неръкотворният образ на Христос, отпечатан върху Торинската плащеница, в случая се появил върху каменните плочи пред зографница.

„Водата от аязмото е лечебна, помага за очите, стомаха – колити и гастрити, остеопорози, анемия, алергии, кожни заболявания и гинекологични проблеми. Тези, които вярват, оздравяват“, казва Стоян.

Преди няколко години в ателието му влязъл турчин и го попитал, на мюсюлмани помага ли водата. После напълнил една бутилка и занесъл на жена си да пие. Баба Алия Сулева от турската махала, тъкмо била претърпяла операция, лекарите й открили рак и й дали само няколко месеца живот.
„Няколко седмици този човек идваше всеки ден и й носеше от водата. Един ден дойде самата тя по терлици. Легна пред чешмата, целуваше мрамора, плачеше и 20 минути се моли. Благодареше от цялата си душа и сърце. Беше започнала да се възстановява“, разказва иконописецът.

Друга туркиня от Разград взела вода за сина си. Момчето било вече голямо, но се напикавало нощем. С едно шише от водата се излекувало. После майката се върнала с кутия бонбони, за да почерпи. За чудото запалила свещ на Св. Георги. Най-вече турците се връщали да се поклонят с благодарност пред иконата на християнския светец.

Идвал и мъж от Силистра. Правил си операция на крака, а раната 6 месеца не заздравявала. Наложил я с компреси от извора. След няма и седмица и раната зараснала.

Мраморното корито под медния чучур е пълно със стотинки. Хвърлят ги вярващи в лечебната сила на водата. До чешмата между редовете икони винаги гори свещ. От никого зографът не е взел и една стотинка, казва, че тази благодат даром му била дадена, даром трябвало да я дава и той. „Водата има памет, затова преди да отпиеш, трябва да я заредим с добра енергия“, обяснява той, докато пуска поредния запис на църковни песнопения и подава чашата с вода от аязмото.

„Вземаш една чашка сутрин на гладно, половин час преди ядене. Прекръстваш се и като се помолиш, тя отива точно по предназначението. Може да се прилага с накапване в очите при катаракти. Като компреси при кожни болести. Богата е на златни и сребърни йони и действа като лекарство. Възрастни не бива да пият повече от 50г. 2-3 пъти дневно, защото е много силна и вдига кръвното налягане“, напътства зографът.

В последните години Стоян Недев изрисува икона на Васил Левски като светец, защото вярва, че Апостола е мъченик за отечеството ни. Иконата стои редом до образа на покровителя му Св. Георги Победоносец. Левски е изобразен с кръст в ръката и монашеска качулка, както се изобразяват мъчениците.

Иконописецът изписал и баба Ванга с божествен нимб. Жена от Петрич поискала да я изрисува като мъченица. Стоян сам отнесъл иконата на гроба на пророчицата и я оставил в дар. Така изпълнил заръката на Ванга, чийто дух се явил на негов приятел.

В съседното помещение до зографницата под Катедрален храм „Рождество Пресветая богородица”, в град Велико Търново той вдига параклис посветен на Св. Георги. Започнал е да копае в центъра, за да хване по-голям дебит на аязмото. Стигнал до 4м. дълбочина, но няма средства за техника, с която да пробие по-дълбока дупка и да бликне обилно целебната течност.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s